Къде да инвестираме? – част I

    минчев консултинг счетоводни консултацииНикой не се нуждае от счетоводни услуги или от специални финансови консултации, за да да инвестира спестените си пари в търговска банка. Това е най-лесният избор, но дали е най-подходящия за Вас? Очакваната доходност ще е около 3% на годишна база. Рискът, който поемате е изключително нисък. Основният плюс на подобно решение е, че това представлява пасивна инвестиция, за която не е нужно да имате специализирани познания и не изисква полагане на усилия. За съжаление доходността е наистина ниска.

    Специално за българите сякаш не съществуват много опции за спестяване, а и хората не се интересуват достатъчно какви са техните варианти, поради тези причини се очаква по-голямата част от парите от КТБ да се преразпределят в други банки.

     Това, което трябва да се направи като извод от случката с КТБ и урока, който трябва да се научи е, че неизменно правило е по-високите лихви да бъдат съпътствани и с един по-висок риск. Да, има таван от гарантирана сума в банката, която е от 196 хиляди лева, но и тук има минимален риск да загубите тази сума, ако държавата се окаже неплатежоспособна или пък в случай, че валутният борд се срути. За момента все пак и двата неприятни варианта на развой на събитията изглеждат далечни.

     Ето обаче че има и друг вариант да не може лесно да получите парите си, както се случи с КТБ и те стоят недостъпни в банката близо половин година. Освен фактора висок лихвен процент за спестяванията ни, когато се наложи да избираме банка е добре да гледаме най-вече до колко тя е стабилна. За съжаление на потребителите обаче, особено за хората, които не се занимават с финанси професионално, е наистина трудно да се ориентират във всичките показатели и коефициенти, пък и не съществува само един измерител за определяне на стабилността на банката. Също така, изнесените данни не винаги са достатъчно надежден източник, както сочи печалният пример с КТБ, чиито отчети са одитирани от водеща международна одитна компания и  след това приети от БНБ.

     Поне за минимизиране на опасността от това човек да направи грешен избор на банка, има няколко показателя, които са по-достъпни и лесно може да се проверят и анализират без да бъдете счетоводител или финансов експерт. Първият от тези показатели е очевиден – това са лихвените проценти, които банките предлагат за направените депозити към тях. Високият лихвен процент определено е индикатор за наличието на по-голям риск, особено когато се касае за банки, чиито предложения до голяма степен се разминават със средните пазарни нива. 

      Вторият достъпен показател, който може да бъде от полза при избора е кредитният рейтинг. Разбира се, рейтинговите агенции не винаги са абсолютно точни, те също понякога могат да допуснат грешки, но погледнато като цяло, сигналите им могат да се считат за една добър индикатор. Както в случай с КТБ – оценката, която беше дадена за банката от Moody`s беше пет степени под инвестиционния клас известно време преди банката да затвори. Такава негативна оценка имаше и за финансовата й сила.

    Нещо, което също може да се следи и е наистина ключов момент за състоянието на една банка е качеството на кредитния портфейл. Това все пак е публична информация, която се появява епизодично, когато от медиите сигнализират за лоши практики, които са подобни на тези, които се случиха в КТБ. Макар ако се погледне реално, ние няма как да знаем със сигурност дали някоя банка не крие своята малка тайна, но може до голяма степен да се доверим на публикациите, особено когато са направени от сериозни и достоверни медии, или най-малкото при подобни съобщения и сигнали, е добре да се замислим малко повече.

      Ако прецените, че парите, които сте си взели от КТБ искате да бъдат инвестирани в банкови влогове, то ще е добра идея да помислите за какъв период от време сте склонни да замразите съответната сума. Отчитайки, че в момента има промоции за депозити, които се сключват за дванадесет месеца, то трябва да сте наясно, че след това време може и да няма такива промоционални условия. За момента няма очаквания и причини, които да доведат до вдигане на лихвите, тъй като в банковата система има свръхликвидност, а в същото време парите от КТБ ще се влеят в други банки и ще увеличат техните свободни ресурси. Това най-вероятно ще приближи търговските банки все повече до основната функция, която имат в повечето развити страни, а именно да предпазят от инфлация стойността на парите. В следващата част ще разберете нашето второ предложение за инвестиране на Вашите спестявания.